Италия ще отхвърли плана за мигрантите, ако не се пресече притокът им по море

Италия предупреди, че няма да подкрепи плана на ЕС за справяне с нелегалната миграция, ако той не помогне на страната да реши основния си проблем – пресичане на пристигащите по море мигранти. Италианското правителство дори заплаши да преразгледа вноската си в бюджета на ЕС. По този повод френският президент Еманюел Макрон коментира в четвъртък, че екстремисти в "съседни" страни предават ценностите на Европейския съюз.

Страните от Вишеградската четворка съобщиха от своя страна, че ще бойкотират организираната от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в неделя неформална среща за обсъждане на мигрантската политика и не са готови да приемат каквито и да е мигранти. 

Всичко това създава все по-голямо напрежение около форума, който се свиква в неделя по настояване на германския канцлер Ангела Меркел с цел да се съгласува пакетът от мерки за миграцията, който ръководителите на всички 28 страни членки да одобрят на срещата си в края на месеца. Самата Меркел е притисната от ултиматума на коалиционния си партньор Хорст Зеехофер, лидер на баварската ХСС, за намиране на срочно решение.

Засега планът предвижда затягане на граничните проверки и възпиране на миграционния поток от страни извън ЕС негова територия.

Италия може да блокира предложенията на Германия и Франция 

Италия в момента е основната страна, в която пристигат натоварените плавателни съдове, пълни най-вече с африканци, бягащи от хаоса и насилието в Либия.

"Ние се нуждаем от помощ сега", заяви крайнодесният вътрешен министър на Италия Матео Салвини в четвъртък.

"Ако ние отидем в Брюксел да получим ДОМАШНОТО, което вече са подготвили французите и германците...ще е по-добре министър-председателят да си спести разходите за пътуването", написа той в Туитър.

По-късно Салвини заяви, че премиерът Конти ще отиде на срещата в Брюксел.

"Или ще има полезно предложение за защита на границите, сигурността и правата на истинските бежанци, или ние ще дръзнем да кажем "не", каза той.

Салвини, който е лидер на антиимигрантската партия Лига, обвинява ЕС, че е оставил Италия да се справя сама с несправедливото бреме от мигранти, търсещи убежище.

Новото коалиционно правителство на страната иска да депортира половин милион недокументирани мигранти, много от които са настанени в запуснати приемни центрове.

Салвини заяви в интервю пред националната телевизия Раи, че е "неприемливо" ЕС да казва на Италия: "Ще ви помогнем след една или две години, докато държите тук онези, които пристигат и ще ви изпращаме други".

Италианският премиер Джузепе Конти каза, че за него приоритет са мерките за пресичане на миграционния приток в Италия от Северна Африка – а не трансферът на мигранти от една европейска страна в друга.

Сред бежанците, които вече са в ЕС, има такива, които са избягали от войната в Сирия и други конфликти и принципно имат право на убежище.

Миналата седмица Италия отказа да пусне 630 мигранти, натоварени на спасителния кораб "Акуариус", което предизвика дипломатически конфликт между нея и Франция.

Вишеградската четворка бойкотира готвените планове

От друга страна Вишеградската група – Чехия, Полша, Словакия и Унгария – отказва да приеме каквито и да е мигранти от Италия и Гърция. Четирите страни обявиха, че техни представители няма да присъстват на срещата в неделя.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки я определи като "неприемлива”.

"Ние няма да присъстваме, те искат да ни предложат отново предложение, което ние вече отхвърлихме”, каза Моравецки след среща на Вишеградската група в четвъртък.

Неговият унгарски колега Виктор Орбан заяви, че срещата е "против обичаите на ЕС” и истинската среща е тази на лидерите на ЕС, която ще се състои следващата седмица.

В същото време обаче не е ясно какво точно бойкотират тези държави при положение, че не бяха споменати сред поканените. Във форума ще участват Австрия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Малта и Франция.

Според журналисти от вестник "Билд" през седмицата германския канцлер Ангела Меркел е настоявала за информативна среща между страните, засегнати от миграционни кризи. Това е опит Меркел да се справи с проблемите, които има с министъра на вътрешните работи на страната си - Хорст Зеехофер. Той даде на Меркел време до срещата на върха на 28-29 юни, за да намери „европейско решение” преди да пристъпи към планираните промени, които включват затварянето на границите за мигранти

Какъв е планът?

Според проектодекларацията, подготвяна за срещата в Брюксел тази неделя, ЕС трябва да приеме мерки за "незабавно ограничаване на вторичните придвижвания" на мигрантите в ЕС. Отбелязва се, че те нямат право да избират страната членка на ЕС, в която да подават молба за убежище.

Противоречивият Дъблински регламент на ЕС казва, че търсещите убежище би трябвало да да бъдат поети от страната, в която първо пристигнат.

Регулацията е в процес на преразглеждане, дава право на страна членка да депортира търсещ убежище в друга страна. Италия и Гърция са против тази политика, тъй като твърдят, че несправедливо поемат голяма тежест.

Свиканата среща в Европейската комисия за миграцията в неделя е съпътствана от неясноти, след като говорител на комисията отказа да потвърди в четвъртък кои са поканени за участие.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер преди ден каза, че ще присъстват "заинтересованите" за намирането на европейско решение. В Туитър той изброи няколко държавни и правителствени ръководители, а по-късно добави, че могат да се присъединят и други. Той освен това предупреди, че след срещата няма да има пресконференция.

Предполага се, че на срещата ще присъстват лидерите на Германия, Франция, Гърция, Италия, Малта, Холандия, Испания, Белгия, както и България, която е ротационен председател на ЕС и на Австрия, която поема от юли.

Говорителят на ЕК отказа да потвърди, ограничи или разшири списъка с участниците с обяснението, че "това е процес в развитие", предаде БТА.

Според разпространения текст на черновата се предвижда ЕС да заяви, че ще "организира" лагери за мигранти извън Общността. Предвижда се държавите по външните европейски граници да бъдат подпомогнати за връщането на незаконните мигранти политически, финансово и с експерти.

До 2020 г. се предлага обособяването на европейска гранична полиция с 10 000 служители.

Изразено е намерение с идването им в ЕС мигрантите да бъдат въдворявани в центрове, където да изчакват решенията по молбите им за закрила, за да се избегне възможността те да предприемат самоволни пътувания. На мигрантите ще бъде наложено задължението да не напускат страната, в която са пристигнали, а ако те не се подчинят, ще бъдат наказвани.

Според Еврокомисията срещата в неделя, само дни преди редовната среща на върха на ЕС на 28-29 юни, има за цел да "намери европейски решения" на предизвикателството на мигрантите".

Ако документът бъде утвърден, представители на държавите от ЕС ще се срещат всеки месец за отчитане на изпълнението на решенията. Следваща среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС по тези въпроси се предвижда за есента.

По данни на агенцията на ООН за бежанците около 40 000 души са пристигнали в Европа по море от началото на тази година. Това е около половината от влезлите за същия период на 2017 г., но макар че броят на новопристигащите спада, единството на 28-членния съюз се разкъсва от криза на доверие.

По географски причини, повечето мигранти слизат на суша в Италия и Гърция и тези страни се чувстват изоставени от партньорите си в ЕС. За германския канцлер Меркел проблемът е как да бъдат управлявани последствията от решението ѝ да допусне над 1 млн. мигранти да влязат в Германия през вътрешните граници на ЕС от 2015 г. досега.

Ето защо страните са еднакво заинтересовани от справяне с кризата, но различните проблеми предполагат и различни решения.

Страни членки като Унгария, Полша, Чехия и Словакия не желаят да споделят бремето и отказват да приемат квоти за бежанци.

Усилията за реформиране на законодателството на ЕС за убежище от две години тъпчат безплодно на едно място, блокирани главно по въпроса коя страна да поеме отговорност за мигрантите и бежанците и за колко дълго време. Юнкер каза, че ако тези закони бяха актуализирани по-рано, "нямаше да се сблъскаме с дилемата, пред която сме изправени днес".